4.01.2011 г., 21:50 ч.

Нощта на вещицата 

  Поезия
637 0 2

По тялото ми стене рокля - жабешкозелена,
от лек, прозрачен, призрачен сатен,
косите ми червени, а в ръцете стреме
от нозе на паяк, вплетени във похот на овен.
В нощта препускам гола, подивяла,
кама съм скрила. Отгатни къде е!
Луната среброока наполовина е изяла
себе си, но пак от анорексия линее.
Във моя власт са всички елементи -
земя и въздух, огън и вода,
желая ли те - ще те имам на момента,
така съм се родила - дяволска жена.

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Руми! Определено имаш право!
  • "Луната среброока наполовина е изяла
    себе си, но пак от анорексия линее."
    чудесия,много ми хареса
Предложения
: ??:??