21.10.2012 г., 23:03 ч.

Нощта притихва 

  Поезия
834 0 2
Нощта притихва,
пак е безнадеждно.
Светът е пълен
с капчици печал.
И аз ги вдишвам,
вдишвам и отпивам
от чашата горчива
мъка пожълтяла.
Като от златна есен
сълзите се ронят,
на листа падат,
бърчат го и мръщят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Михалева Всички права запазени

Предложения
: ??:??