mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
5.10.2007 г., 23:56 ч.

Носталгично 

  Поезия
471 0 7

Проблясват звездите в небето мастилено,


в индигото тъмно на есенна нощ,


полека градът се отпуска и сънено


потъва на тихото в топлия кош.


Полюшва ни вятърът клони в стъклата,


припява приспивно и нежно дори.


Обичам те, Есен! Обичам те, Вятър!


И теб, Дъжд, обичам, когато валиш!


Защото ти, Есен, си пъстра и дъхава,


защото ти, Ветре, си мощен и див!


Душата ми пепел е топла и пръхкава,


ти,  Дъжд,  я възраждаш  -  за мен си красив!

© Мария Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??