Малка стара лодка,

на пристана стои.

Гордо се изправя

пред големите вълни.

Някога била е бяла.

Носила е женско име.

Сега е вече остаряла,

гледам я ...... ,

а чувствам, че боли ме.

Стои сама ...и чака,

Да види своя мил рибар.

Да го посрещне в мрака.

Отново да поеме тежкия товар.

Мечтае пак да бъдат двама,

сгушени във бурното море ,

а звездите да им светят

от безкрайното небе.

Няма го.

Не идва вече.

Изминаха години.

Споменът е толкова далечен,

но успява да я топли

през замръзналите зими.

Виж... морето се бунтува.

Пясъкът от вятъра лети.

Времето безмилостно минава.

Само тя самичка си стои ........ .