Първата любов не се повтаря
и до гроб е първата целувка!
Споменът за тях не се забравя!
Тръпката, и първата милувка!
Раните кървят и не зарастват,
често и сърцето те боли!
Те със нас в годините порастват,
и горчат солените сълзи
по отминалата вече младост,
по любов от друг несподелена!
По забравена отдавна радост
в миналото някъде пленена!
Помни се и първата жена,
ласките и нежни и горещи!
Помнят се прегръдките в нощта!
Помнят се вечерите на свещи!
С времето остават само те
спомените сиви, черно бели
литнали към синьото небе,
като птици волни полетели!
08.02.2019 г.
© Георги Иванов Всички права запазени