Септември е към края -
пече като през юли -
но плажът запустял е.
Чайките над боклукчийски кофи...
и те напуснали са плажа.
Птиците отдавна отлетяха -
взеха го със себе си -
лятото,
какво ли ми остана?
Пътека изморени стъпки,
изнервеният шум на вятъра -
даже той днес си мърмори,
че септември е към края си.
Държа в шепата си морски пясък,
но той изтече между пръстите
като през пясъчен часовник ...
загребвам го отново,
но не е същото,
защото си е отишло лятото...
1992 г.
© Даниела Всички права запазени