15.06.2007 г., 23:46 ч.

Носталгия  

  Поезия
5.0 / 1
874 0 4
Носталгия
Вместо хора, виждам силуети,
а вместо светлина - мъгла.
Всяка дума са мечтите ни отнети.
Във душата - празнота...
Спомените силно ме прегръщат
и търся в тях покоя свой.
Те тихичко при теб ме връщат
и сълзи леят се безброй.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Предложения
  • топло е... когато те чувам; когато протягаш към мен цветове; ярко е... и мисли целуват ......
  • С теб сме в Стария град. Маса само за двама. В ресторанта познат посетители няма. Но по масите свещи...
  • И тази нощ осъмна на паважа невръстен просяк, сред мъгла и киша. Разтърка сънено очите влажни, сълзи...

Още произведения »