Спуканото канче на живота
пее ми с помръкнала душа:
„Двеста и четирисет идиоти
водят ви безславно за носа!“

Гръмнало, нещастното ни време
в мъки и страдания лежи!
Някой изкрещя ми „Nota bene!
Няма до безкрай да ви боли!“

Стига сме се лъгали злочесто!
Ударни са сметките за ток!
Нашето натрупващо се ресто
няма да стои вовек на влог!

Може би животът ще ни клъвне
с мислите по падащия ден!
Всички ли, другарчета, сме с кръвно,
искайки бедите си да спрем?

Удрят ни отляво и отдясно!
Целият ни свят е в синини!
Мисля, че ми стана вече ясно!
Нашата вселена днес кърви!

Нашата объркана надежда
пада след поредния ритник!
Даже и моралът се навежда!
Чуваш ли зловещия плесник?

Каза ми животът „Nota bene“.
Каза и в простора полетя.
Пада нереалното ни бреме.
Стъпваме отново на крака.

Тихичко народът се обажда:
„Искаме прогрес и светлина“.
Тялото пребито се преражда!
Случват се прекрасни чудеса!