Отида ли си, знам ще ме потърсиш.
Ще бъда някак блѝзо и далече.
На няколко пресечки от безсмъртие
и вляво до инфарктната сърдечност.
Ще имам километърна ограда
от няколко си стотин жълти изгрева,
а всичките, невиждали ни залези
вероятно сам отново ще измислям.
Не се страхувай! Тук ще се загубиш.
По-страшното е изходи да няма.
Живяла си в реалност на заблуди,
а аз на чудеса не се надявам...
Случайно ако сбъркаш впървом пътя,
поспри се и огледай покрай тебе.
Невидим съм, а бях от кръв и плът.
Сега живея на адрес - Безвремие.
Стихопат.
Danny Diester
06.08.2021
© Данаил Антонов Всички права запазени