Отида ли си, знам ще ме потърсиш.
Ще бъда някак блѝзо и далече.
На няколко пресечки от безсмъртие
и вляво до инфарктната сърдечност.
Ще имам километърна ограда
от няколко си стотин жълти изгрева,
а всичките, невиждали ни залези
вероятно сам отново ще измислям.
Не се страхувай! Тук ще се загубиш.
По-страшното е изходи да няма.
Живяла си в реалност на заблуди,
а аз на чудеса не се надявам... ...