22.01.2006 г., 22:22 ч.
Нов ден
Нов ден
От сън очите си отварям,
нов ден, животът ми поднася.
Слънцето с надежда гледам,
пламъче в дланта ми сякаш.
Мога всичко да направя,
на съдбата си съм господар.
Вратата на живота ще отворя,
през прага крачка ще пристъпя,
зад мен страхът си ще заключа
и бъдещето мое ще погледна.
Какво ме чака занапред?
Не бих могъл да кажа.
Но жив се чувствам, сякаш
от сън очите си отварям.
От сън очите си отварям,
нов ден, животът ми поднася.
Слънцето с надежда гледам,
пламъче в дланта ми сякаш.
Мога всичко да направя,
на съдбата си съм господар.
Вратата на живота ще отворя,
през прага крачка ще пристъпя,
зад мен страхът си ще заключа
и бъдещето мое ще погледна.
Какво ме чака занапред?
Не бих могъл да кажа.
Но жив се чувствам, сякаш
от сън очите си отварям.
© Коста Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мерси за оценката и милите думи Усмивчице.
-
Браво!Невероятен стих! 6 от мен
-
Мерси Крисенце,но няма да издавам стихосбирка
не е за мен.пиши ми как си -
ами опитвам се и аз да го обикна.мерси за оценката
-
ОБИЧАМ оптимизма!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
