Разбули се тъмнината от живота мой,
появи се лъч от силна, ярка светлина.
Дойде и щастието, без да пита кой,
и навлезе бързо в душевна дълбина.
И усмивка изгря на тъжното лице,
и сълзата на очите се мигом пресуши.
Игриво пак тупти и моето сърце,
за нов живот се аз изведнъж родих.
Настана вечна в душата пролет,
тъй красив е пейзажът на живота.
Тъй прекрасен е звездният, вълнуващ полет,
след като няма ни една тревога.
В деня светъл чувствам сила от приятел,
в деня светъл съм отново тъй щастлив.
За добро се чувствам истински деятел,
откъм усмивка не съм никак пестелив.
© Никола Йорданов Всички права запазени