30.09.2007 г., 20:21 ч.

Нова 

  Поезия
629 0 2
 

Чужди улици и чужди хора,

чужд свят пред мен стои.

Няма я дори най-малката опора.

И него няма го, нали?


Тъмно, мрачно, като в свят

сложен и безсмислен  в своите идеи.

Но вече късно е, няма връщане назад,

този свят е само за лицата смели.


Че една съдба съм имала,

само един живот.

Че назаем не съм аз взимала

и била съм като роб.


Да, уморена бях от хората,

дето грабеха от мен без свян.

Дето смятаха ме за нищожество,

което трябва да изпитва срам.


Те си имат минало и аз си имам свое,

но се различавам много по това,

че те остават само с миналото си,

а аз започвам отначало, тегля новата черта!

© Петя Боянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много ми хареса .... браво ....
    Напомня ми за една реплика , която май често ни повтарят докато растем...
    говоря за дразнещото :
    - "Ти на кадето отиваш - Аз от там се връщам "

    На което аз лично много обичам да отговарям с :
    - " Ама аз ще отида , и ще остана там , няма да се връщам"

    Поздрав за стиха .
  • Браво! Финалът е оптимистичен.
    Хубаво пишеш, Петя.С обич.
Предложения
: ??:??