Нова България
Пак черни мощни лимузини
се движат в синджирен ред
и слънце пак блести в очи ни,
но кой ли ще е тоз отпред?
Поскъпна хлябът и месото.
Мляко синей се от вода.
От три дни гладен съм, защото
парите свършват за беда.
В мръсни кофи от боклука
надявах се да бръкна – срам,
но някой изпреварил ме и тука,
ще седна и почивка ще си дам.
Намериха го там припаднал,
от глад изсъхнал, почернял.
Без зъби, стар, смрадлив, изпаднал
със поглед мътен, оскотял.
Поспрете си колите, о, велможи,
що тънете в блудство и разкош.
Смилете се над скитника и може
да хвърлите в шапката му грош.
7/96
Г. Гълъбов
© Георги Гълъбов Всички права запазени