severianin (Валентин Чернев)
417 677
30.12.2012 г., 11:23 ч.

Нова надежда 

  Поезия
589 0 5

НОВА НАДЕЖДА

 

Свещиците в зелената прегръдка на елхата

търкалят пъстри сълзи, в пламъка стопени,

прозвънва чашата прозрачна,

тъничка като ръката ти...

 

За кой път срещаш Новата година с мене?

 

Дошла от тъмното преддверие на времената,

една езическа виелица мете полето –

като под преспа сняг,

под този кичур бял в косата ти

дали – заспало – чака пролетта сърцето?

 

Стоим - за кой ли път – на прага на годините.

Не бързай да прекрачиш в бъдното, почакай –

назад не можеш да се върнеш,

вчерашният ден е минало,

а утрото е скрито както винаги зад мрака.

 

И восъчната скръб на свещите се стича мълчаливо,

часовникът преде на времето обърканата прежда –

новогодишна приказка за възрастни,

измислена красиво,

с искрица истина, наречена Надежда.

 

Тя, вечната Надежда, преспите ще смита,

напразно тежки снегове ще веят в мрака гриви,

виелици ще трупат преспи вън и в нас самите –

додето с теб сме двама,

идващите дни ще са щастливи!

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??