До парка приближих – в зеленина
аз знаех, че ще зърна образ снажен.
Там пълно беше с тръпнеща тълпа,
признателност синовна да изкаже.
Един е Патриархът ни велик,
словата му – от тук, до хоризонта.
В ума ми сякаш чувах адски вик
от тежките сражения на фронта.
Описал бе съдбата на народ,
във стихове и разкази, в романи.
Със фразите му съм безумно горд –
лекува незарасналите рани.
И в мене вечно думите кънтят –
със песни е душата ми пропита.
Сега е юли, чувствам се богат,
родил се бе и радостта изпитах!
09.07.2020, По случай откриването на паметник на Иван Вазов в гр. Сливница
© Данаил Таков Всички права запазени