Новогодишен бал в гората
На новородената ми внучка Цветана
И решиха в гората, животните
да загърбят враждите - безплодните.
Да посрещнат и те като хората
с мир и обич годината - Новата.
Украсиха със борови клони
пещерата просторна на слона.
Всеки носеше нещо за ядене,
а на бара дежурен бе заекът.
Вплете панделки в грива лъвицата,
с воалетка се кипри лисицата.
Вълчо сложи си фрак в тъмносиньо,
еленът – си наметна пелерина .
Пантерата обу високи токчета,
жирафата – яка с безбройни копчета.
Облече Меца рокля със пайети,
глиганът си нахлузи пъстри гети…
И само Ежко плачеше горкият,
че късаше плата като хартия.
А щом не може дрешка да си сложи
той пред животните ще се изложи.
- Една идея имам - рече зайчето -
по твоите игли ще сложим лампички.
Като подвижна празнична украса
ще носиш светлина и много радост.
© Дочка Василева Всички права запазени