Пак с нерязаните нокти пуша аз цигара,
пак поглеждам през прозореца, навън, към тротоара,
пак се боря в 9 със силната умора,
пак неразрешен остава вътре в мене спора:
Друг ли ще заваря този свят след ставане,
ще има ли надежда миг след зазоряване,
ще има ли в хората частица нова радост,
или и този ден ще сме живели на халост...
Сърцата ни пулсират тази вечер впрегнати,
в оковите на миналите 300 делници,
и докато наоколо хората празнуват,
нашите сърца за по-светло, ...