Нозете ми боси до кръв са ранени -
търсеха път по който да минат,
тръни, бодили се впиха и рани
следи са оставили, за да разкрият
посока за други... да не се лутат.
Нозете ми днес са подути и болни,
но има вече пътека отъпкана.
След мен други поеха посоката!
И днес вървят обути и волни.
Тук няма спирки и няма болка,
разпятие всекиму е съвестта...
Със радост се раждат и в радост ...