Нозете ми ухаят на любов
На Звездичката ми, с преклонение и обич!
На пътя общ, в самото му начало,
спомням си какво ми обеща...
Житейската градина запустяла -
да украсиш със слънчеви цветя!
За всяка тръпка, изживяна с мене,
засаждаше в семейната леха
стръкове, от страст осеменени,
зародиш, неподвластен на греха...
Пристъпвам с трепет в чудната градина,
отгледана с божествен благослов...
Прекрасни са цветята ти, любима!
Нозете ми ухаят на Любов...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
Пак си разбунил духовете, както виждам.
Само не ми е ясно обече що се впрягаш толкова.
Ти си широко скроен човек, гледай по - отгоре на тези коментари.
Хората си казват просто мнението.Колкото и да се стремиш няма да успееш да го промениш.Вярно, подличко е, но така си им идва отвътре.
Поздрави!