Всеки има нужда от подкрепа
от някой, който да е винаги зад нас.
Душа във вярност ни заклета,
и подаваща ръка в труден час.
Има нужда от любов,
да има кой да чуе жалния му зов.
Да му покаже, че е желан,
че е обичан и зачитан.
От разбиране също се нуждае,
за да се не чувства сам.
И всеки силно желае
да не остане неразбран.
Нещо красиво и незабравимо.
Нещо забавно и непоколебимо.
Нещо, за което да мечтае.
И от това всеки се нуждае.
Някой, който да сънува.
Някой, за който си струва да умре.
Някой, който с усмивка да го лекува.
Някой, чийто поглед да иска да съзре.
Ти ме подкрепяш във всяко начинание.
Вярваш в мен, дори когато аз не вярвам.
Показваш ми, че за теб съм от значение.
И обичаш ме. Сигурен съм, защото го усещам.
Никога не ме оставаш неразбран.
Никога не ме оставаш с проблема сам.
И успяваш ти да го решиш просто с усмивка.
И да ме успокоиш с нежна милувка.
Красотата, която струи от твойте очи,
от твойте ръце, от твойте коси.
Блясъкът на страст от твойте зъби.
Сексапилът, който излъчват твойте гърди.
Всичко това е просто част
от твоя образ незабравим,
за който бих се жертвал тоз час,
за да остане все тъй непоколебим.
Ти подхранваш мойте мечти.
И навлизаш в сънищата ми.
Благодаря, че ми даваш всичко това.
Благодаря, че правиш ме щастлив.
© Георги Йорданов Всички права запазени