Остави си аромата да те вдишвам
винаги, когато имам нужда.
Подари ми ласките си на южняк вечерник,
да ме галят винаги, когато имам нужда.
Искам устните, малиново-изкусни,
да ги вкусвам винаги, когато имам нужда!
И душата ти, река планинско чиста,
да ми дава обич винаги, когато имам нужда.
А сърцето - неспокойна птица,
да долита, щом от него имам нужда!
И накрая, ако и това не стига ми,
ще ти изпратя времето, ...