Нужен си ми, за да живея
и да се събудя не смея.
Нужен си ми за да мечтая.
Ако си сън, нека да е до края.
Нужен си ми - да се усмихвам,
в теб искам аз да притихвам,
че прегръдката с нежност е всяка,
по-силна ме прави, а за болката - сляпа.
Не, не спирай да топлиш сърцето!
Отведи ме там, надалеко, където
твоят свят ме повежда в безкрая!
Сън ли е всичко? Кажи ми, не зная!
Нужен си ми! С тебе се сливам,
с усмивка красива кротко заспивам.
Нужен си ми - денят с теб да се ражда.
Просто утоли с любов моята жажда!
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
Написано със сърцето.