Нужно ли е да ме нараняваш,
да отблъскваш всеки мой копнеж,
нужни ли са този шум и врява,
нужен ли е този истеричен рев?
Нужно ли е всеки път, когато те погледна,
да отбягваш мълчаливо моите очи,
нужно ли е щом към теб посегна,
да подскачаш сякаш от това боли?
Нужно ли е като ситен пясък,
през пръстите ни да изтича любовта,
да пропускаме мига в живота кратък,
нужна ли е тази вечна суета?
Нужно ли е да живеем във заблуда,
да се преструваме, че между нас върви,
аз да те обичам и желая до полуда,
а за тебе да е просто тири-ри?
Нужно ли е да си толкова студена,
нужна ли е тази болка и сълзи,
да си толкова надута и надменна,
нужно ли е, просто ми отговори?
© Деян Димитров Всички права запазени