Нежно ми е, някак си любимо.
Чашата до мен кафе изстива.
Тишина целува ме отблизо,
а навън нощта е тъй красива.
Мами ме със тъмната си сила,
да разкрия всяка моя тайна.
Даже и звездите си е скрила,
сякаш съм в изповедалня.
Няма нужда даже да говоря.
Полъхът ветрец чете ме.
И отнася тези мои мисли
там, където няма време. ...