Да ме прегърнеш ей така. За малко.
Снежинки да се стапят във косите ти.
И зимата да бъде много бяла.
По-бяла от телата и душите ни.
Да кажеш, че е рано за "Обичам те",
а дланите да шепнат друга истина.
В мечтите с теб навярно си приличаме;
навярно сме до края ненаписани.
И прозаично белите ни страници
не дишат и мълчат, свалени с дрехите.
Четливи са. И често неразбрани.
Мастилото е галеща утеха. ...