Senni (Силвия)
162 1968
23.11.2007 г., 9:02 ч.

Някога 

  Поезия » Любовна
661 0 14

Когато времето ни изтече,

и последната сълза пресъхне

и гласът ти някъде заглъхне,

и тялото намери друг покой,

при друг герой, но само мой.

 

Тогава мир ще обсеби душата,

очите винаги ще виждат в мрака.

Гласът ще може да звучи

и тялото да полети,

ще се отскубна от вината,

ще нарушавам правилата,

ще бъда бодра и засмяна,

ще бъда не самата аз, а двама.

Ще бъда призрачна и свята,

и няма да се спирам,

ще обиколя Земята.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??