Аз някога ще те целувам...
С най-пламенна своя страст.
Сега до лудост те ревнувам,
с повод и без повод - в аванс.
И някога с тебе ще танцувам,
до забрава... танго ли искаш или валс?
Някога... днес само те сънувам,
детайлите на бъдещето - „нас"
Аз имам те във всичките мечти
и искам те с мъжката си орисия.
Понякога сърцето ми от страх кърви,
че делят ни километри от пустиня.
И по луната оставих своите следи,
небе обходих звездите да събирам.
Колко искам най-ярко пътя да се освети
и най-бързо аз да го измина.
Някога... ще си до мене ти,
някога... до мене ще те имам.
© Калоян Борисов Всички права запазени