Някога...
И той те гледаше така любовно
през онзи летен ден във парка,
а ти си мислеше, че е съдбовна
целувката му ледена и жарка…
Обгръщаше те като ствол дървесен
с най-нежните от мъжките си длани
и сякаш пеехте безкрайна песен,
от чувствата неземни обладани…
Но днес видя как той целува друга -
ръцете му, обгръщащи друг женски силует…
и с болка пак усети, че животът е разруха
и влачи своя черен плащ в убийствен менует.
-Дано ми бъде леко утре! – пак ще се помолиш,
положила измъчена глава на меката възглавница,
снагата ти ще потрепери, сълзи ще отрониш
и с ничии ръце ще търсиш новата си страница…
© Симона Гълъбова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Най-силната, разкъсваща болка. Която по-късно често прераства в омраза. Но животът е низ от избори. Някога, някой ден, дори когато най-малко очакваш, ще направиш правилния. Горе главата!
-
Понякога става така...
Важното е да не спираш да търсиш! -
снагата ти ще потрепери, сълзи ще отрониш
и с ничии ръце ще търсиш новата си страница…
Прекрасно! Оставя без думи...
Много е важно да открием новата си страница, за да продължим напред. Но дори това да се случи късно, никога не бива да спираме да търсим и да се надяваме. Надеждите и мечтите крепят живота ни и го правят по- цветен и по- истински.
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
