Ивеивелина (Ивелина Тодорова)
68 844
23.05.2021 г., 20:43 ч.

Някога 

  Поезия
443 3 8

 

Празни улици, празни къщи,

пусти прозорци - без цвете.

Пейки отпреде самотни се мръщят,

чакат някой на тях да поседне.

 

Никой по пътя сега не минава,

дворове сиви мълчат.

Всичко тъне в тъга и забрава.

Само птички нейде кръжат.

 

И под стряхата в стария храм,

малко птиче си свива гнездо,

и напомня, че в селото - там

се е раждал, кипял е живот!

 

 

© Ивелина Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В моето село, Роси, все още има живот, но разбира се, не е както преди. Разхождайки се из него виждам толкова много пусти къщи, цели улици, в които някога кипеше живот. Благодаря ти! Честит празник и на теб, макар и със закъснение!
  • Иве, много точно и тъжно си описала днешното село. За жалост е така. Преди дни бях в моето и така ме стегна сърцето! Едно пусто и самотно ми се видя, а колко щастие и смях имаше в него! Поздравления! Честит празник!
  • Така е, но остават там, където има нещо изградено. Благодаря, Георги!
  • От живота остават руини...
    Хубаво и тъжно.
  • Благодаря, Иван Митов!
  • Харесва ми! Поздравления!
  • Така е, тъжно е. За моя радост обаче, Миночка, все още има и села, в които има живот. Благодаря ти, че отново си тук.
  • Истинско е, такова време дочакахме, много села пустеят, заради грешно управление на държавата!
Предложения
: ??:??