Ако видя, че си онлайн - ще се зарадвам, но никога няма да пиша,
а ако ти ми пишеш - дори да искам, едва ли ще ти отговоря.
Ако някога ми звъннеш - повярвай ми, няма да ти вдигна,
а ако ти вдигна - без съмнение след секунди ще затворя.
Макар че много искам - знам, че няма да те търся, защото...

iamnotlikethatjgirl.

Ако някога ме поканиш да излезем - недей, със сигурност ще ти откажа,

ако ли случайно засечем се - ще те подмина, дори без да те погледна,

а ако след мен се обърнеш, погледа ми няма да срещнеш - аз няма да те гледам,

ще вървя с вдигната глава, ще стискам зъби и ще отмина.

Макар че много искам - знам, че няма да се обърна, защото...

iamnotlikethatjgirl.

Но ти никога няма да ме потърсиш и едва ли някога ще ми се обадиш,

дори не се надявам да се видим, на случайността отдавна вече не залагам.

Ще си мълчим, но в същото време тайно ще се следим,

докато в един момент  не се забравим, защото...

you and I both are not like that J girl.