28.01.2014 г., 11:18 ч.

Някога... сега 

  Поезия
803 0 5
Знам, че някога раздялата
със грозни пипала на октопод
във миг един ще ме обгърне цялата
и от помръкналия небосвод
наместо дъжд, отрова ще вали.
Знам, мечтите ми ще отеснеят
и кожата ми няма да побира
желанието пак да се засмея;
наместо вени, болка ще прозира.
Не съм готова тъй да ме боли!
Очите ти ще греят, но за друга,
ръцете ти ще топлят друг живот ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Предложения
: ??:??