23.08.2009 г., 22:51 ч.

Някога то беше дете 

  Поезия
841 0 2
Някога безгрижното детенце летеше,
звездите в безкрайния небосвод броеше,
чисти очи радостно блещукаха;
тихи, детински усмивки грееха.
Без страх в гората се криеше,
по високите дървета се катереше.
Всяка вечер светлата луна го наблюдаваше
как неусетно, бързо порастваше.
Сега вече не е малко дете,
животът в лапите си го плете
и го въвлича в бурния океан,
сякаш в огромен ураган, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??