Някога заедно!

18.07.2007 г., 16:18 ч.

Поезия

951 0 11

Усмивка аз да залепя,
хората навън да видят.
Колко истинска е тя?
Ти надеждата отне ми,
но не те виня сега.
Аз сгреших и съжалявам,
но ти отказа моите слова.
Сега си сгушена във друг,
дори и дума не обелваш.
Тъжно е и липсваш ми,
но ще чакам аз момента.
Знам, ще дойде времето само, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Някога заедно!

Искате да прочетете повече?

Предложения