Някой в съня ми от теб ме пропъжда,

лягам си твоя, събуждам се чужда.

Някой ми казва думи отровни,

нещата със тебе са много лъжовни.

С някой в съня ми стоим натъжени

и дълго се гледаме с очи просълзени.

Някой ми казва - "Изгуби ме вече!

Сега си със него, аз съм далече!"

През цялото време до мене той беше

и радост, и болка със мене делеше.

Даде ми обич безкрайно голяма.

Чувствам се празна - него го няма.

Кога ли ще мине толкова време -

да свикна, че вече го няма до мене.

Да свикна, че сутрин до друг ще се будя...

Как го изгубих - все още се чудя...