Някой, който вдишва теб
и издишва себе си,
търсиш го, а той
търси допира на ръцете ти
вечер, когато е късно
и сме затрупани
с думи, работа, време,
което не стига
пулсът ми да напълни
твоите мисли.
И само мълчим.
Студено е,
а ти
топлиш повече от слънцето.
Ако не те прегърна,
ще стана на статуя,
а така и не ти казах как
бих обърнала света наопаки,
за да видя деня да залязва в очите ти.
© Ивона Иванова Всички права запазени