НЯКОЙ ДЕН
когато поискаш
да забравиш очите ми –
ще замръзне душата ми -
стрък трева от нозете ти стъпкана!
Някой ден...
Но сега все още сме
неразумни и търсещи,
ненаситни и искащи,
без замисляне даващи!
Някой ден,
когато забравиш
да целунеш лицето ми,
ще угасне сърцето ми –
със дъха на ръцете ти дишащо!
Някой ден...
Днес все още
песен раждат в мен ласките,
смях се таи във сълзите ми,
а животът извира от твоите устни!
Някой ден
твойте стъпки ще разкъсат
света ми на късчета...
Някой ден...
© Елена Бързева Всички права запазени