ezko (Марто)
71 31
6.06.2005 г., 21:27 ч.

Някой ден ще си отида... 

  Поезия
4.7 (3)
1828 0 2
Тези думи прозвучаха
като писък в моето лице,
силно трепна крехкото сърце,
а ръцете пребледняха.
И страхът по - малко се промъкна,
в миг завзе и цялата душа.
Рано или късно ще си тръгнеш,
без дори да мога да те спра.
Някой ден далече ще отидеш,
далеч от мен с другиго в нощта,
твърде надалече, за да видиш,
как проронвам и последната сълза. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марто Всички права запазени

Предложения
  • Chiara_j (Светлана Тимофеева) Двете
    Двете
  • vega666 (Младен Мисана) Интимни миниатюри
    ЗАД МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ Изникваш ти, отломка от потайност, зад миглите гримирани със сиви...
  • VasilIvanov (Vasil Ivanov) Пред пещерата
    Какво е казал змеят людоед? ,,Послушат ли ме, всичко е наред. Вода ще пускам, само по лъжица, но иск...
  • nikikomedvenska (Ники Комедвенска) Жените на България
    Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Още произведения »