През прозореца влезе нощта
с две танцуващи пеперуди,
с тази синя, магична луна,
дето идва на края на лятото.
Някой диша до мен,
някой спи и сънува:
Газим боси в прохладна река
самодостатъчни и безметежни...
Не търсим брод... С любовни пръсти
докосваш мократа ми кожа.
Като спасение си, като прошка!
Като пречистване, като катарзис!
Не мога да те разделя от себе си,
не мога да те пусна да си тръгнеш!
Някой спи и сънува
края на дългото лято...
© Рада Димова Всички права запазени
Красиво е.