3.07.2007 г., 20:11 ч.
Някой каза ми
Някой каза ми
Някой каза ми скоро, че била съм различна.
Не, не искам да споря,
защото дълго плаках и дълго се борих,
за да се измъкна от нищото…
Някой каза ми скоро, че била съм безлична.
Тук вече ще споря с него, моля!
Никой нищо не дава, всеки иска да вземе.
И много само говорят…
Но стига моля, извинете ме, пречи!
Някой каза ми скоро, че била съм и грозна.
Погрознях от наддумване само…
А в душата ми, клета, в нея кой да надникне?
Там ще намери за „грозното” отговор.
Някой каза ми скоро: „Обичам те! ”
И закле се в думите свои.
Но после усети се, каза: Колко си жалка?
И затръшна вратата след себе си.
Някой каза ми скоро, че наивна била съм
и много съм вярвала… Да, така е.
Защото боли ме,
и за чуждите грешки, дори.
А не искам и аз да греша...
Някой каза ми: "Стига толкова, тръгвай си вече! "
Аз, трудно, но с усмивка приех.
Но усмивката бавно изстина
и превърна се в бледа следа…
Някой каза ми скоро: Ти си луда!
И може би е истина…
Но нима лудите са за връзване?!
И нима само аз съм от тях?
Някой каза ми: Ти си чудо!
Олеле, майчице! Чудо на чудесата!
От жаравата с голи ръце вадя
още горещите кестени и надбягвам се с вятъра… даже.
От сълзите си правя… море,
и потапям се после в него - до давене…
Някой каза ми скоро, че била съм различна.
Не, не искам да споря,
защото дълго плаках и дълго се борих,
за да се измъкна от нищото…
Някой каза ми скоро, че била съм безлична.
Тук вече ще споря с него, моля!
Никой нищо не дава, всеки иска да вземе.
И много само говорят…
Но стига моля, извинете ме, пречи!
Някой каза ми скоро, че била съм и грозна.
Погрознях от наддумване само…
А в душата ми, клета, в нея кой да надникне?
Там ще намери за „грозното” отговор.
Някой каза ми скоро: „Обичам те! ”
И закле се в думите свои.
Но после усети се, каза: Колко си жалка?
И затръшна вратата след себе си.
Някой каза ми скоро, че наивна била съм
и много съм вярвала… Да, така е.
Защото боли ме,
и за чуждите грешки, дори.
А не искам и аз да греша...
Някой каза ми: "Стига толкова, тръгвай си вече! "
Аз, трудно, но с усмивка приех.
Но усмивката бавно изстина
и превърна се в бледа следа…
Някой каза ми скоро: Ти си луда!
И може би е истина…
Но нима лудите са за връзване?!
И нима само аз съм от тях?
Някой каза ми: Ти си чудо!
Олеле, майчице! Чудо на чудесата!
От жаравата с голи ръце вадя
още горещите кестени и надбягвам се с вятъра… даже.
От сълзите си правя… море,
и потапям се после в него - до давене…
© Нели Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Уникално е !
-
Благодаря и на теб, Маги. Думите ви само могат да ме радват.
-
А знаеш ли , че ти самата си едно чудо!И то златно чудо!Радвам ти се!
-
Абе, Нели, ти наистина си била чодо!
Поздрави за чудесния стих!
Страшно много ми хареса!
-
А дали ми пука? Е, малко боли, докато свикнеш...
-
Адаш, няма нищо лошо в това да си различна. А за това кой какво ти казал - да не ти пука! Просто бъди себе си! И продължавай да пишеш! Поздрави!
-
Поздрав за невероятният стих!!!
-
Ти си чудо!!!
Но не се дави...Пиши!
Поздрав за стиха! -
Благодаря, Тишо!
-
О да успяла си поне мен да заинтригуваш , някак си нестандартният ти подход много бързо пленява много хубав стих поздравления от мене !
-
Ами, амбицирахте ме, да кажа всичко, което си ми тежи...
-
Чудесна си Нели!
На мен също ми харесват твоите стихове!
Продължавай скъпа,а ние ще те четем! -
Нямам идея как се четат от други хора, но се радвам, ако наистина съм успяла да заинтригувам някой, Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
