17.01.2008 г., 17:21 ч.
Няколко хайкута
Горещо кафе
в малка чашка.
Огън на разсъмване
***
Голото дърво
подслон не дава.
И листо не трепва даже.
***
Кръгла маса
с четири стола.
Ехо на отминал смях.
***
И тази сутрин
небето е оловносиво,
а под него - керемиди.
***
Пътен знак -
стрелка напред.
Протягам крак.
***
Дървената масичка
с извити орнаменти
стои невъзмутимо.
***
Лунните лъчи
огряват прашния път.
Щурец засвири.
***
Сутрешният хлад
навява спомени.
Потръпнах чак...
***
Таванска стаичка,
отгоре - гларуси.
А вътре, вътре...
***
Пада мрак.
В прозорците
изгрява слънцето.
***
Настъпи вечер.
Луната тихо свети,
а совата мълчи.
***
Ярък слънчев лъч
прободе небесата.
Прашинките танцуват.
***
Снежни полета...
По тях - следи от лапи.
Снегът се сипе.
***
Зелени дървета,
капки дъжд по листата.
Пролетна буря.
***
Прашни улици.
Натрошени камъни.
Безмълвна вечност.
***
Сиви облаци...
И дърветата зелени
тъжни са дори.
***
И вървя напред,
а всичко се повтаря.
Кръг. Назад? Напред?
***
Скуката е враг.
Вълнението - също.
Тогава? Нищо...
***
Дълбоката вода
е спокойна, без вълни.
А плитката кипи...
***
Блестящи капки
натежават по листата.
На ствола - охлюв.
***
Стара колиба.
И само вятърът
се крие вътре.
***
Ярките звезди
намигат ми отгоре.
Тихо се засмях.
***
Лунна светлина.
В спокойното море
лъчи се отразяват.
***
Дъжд валеше.
Късна зимна есен беше,
вятър в клоните стоеше.
***
Бяла тишина.
Замръзналите думи
тихо се сипят.
в малка чашка.
Огън на разсъмване
***
Голото дърво
подслон не дава.
И листо не трепва даже.
***
Кръгла маса
с четири стола.
Ехо на отминал смях.
***
И тази сутрин
небето е оловносиво,
а под него - керемиди.
***
Пътен знак -
стрелка напред.
Протягам крак.
***
Дървената масичка
с извити орнаменти
стои невъзмутимо.
***
Лунните лъчи
огряват прашния път.
Щурец засвири.
***
Сутрешният хлад
навява спомени.
Потръпнах чак...
***
Таванска стаичка,
отгоре - гларуси.
А вътре, вътре...
***
Пада мрак.
В прозорците
изгрява слънцето.
***
Настъпи вечер.
Луната тихо свети,
а совата мълчи.
***
Ярък слънчев лъч
прободе небесата.
Прашинките танцуват.
***
Снежни полета...
По тях - следи от лапи.
Снегът се сипе.
***
Зелени дървета,
капки дъжд по листата.
Пролетна буря.
***
Прашни улици.
Натрошени камъни.
Безмълвна вечност.
***
Сиви облаци...
И дърветата зелени
тъжни са дори.
***
И вървя напред,
а всичко се повтаря.
Кръг. Назад? Напред?
***
Скуката е враг.
Вълнението - също.
Тогава? Нищо...
***
Дълбоката вода
е спокойна, без вълни.
А плитката кипи...
***
Блестящи капки
натежават по листата.
На ствола - охлюв.
***
Стара колиба.
И само вятърът
се крие вътре.
***
Ярките звезди
намигат ми отгоре.
Тихо се засмях.
***
Лунна светлина.
В спокойното море
лъчи се отразяват.
***
Дъжд валеше.
Късна зимна есен беше,
вятър в клоните стоеше.
***
Бяла тишина.
Замръзналите думи
тихо се сипят.
© Йордан Илиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хареса ми това за колибата и последното... Поздрави!
-
"Прекрасните ми неща" ги пиша много рядко,предимно защото невероятно ме мързи и рядко ми идва музата
Досега публикувах мои стари неща,а оттук нататък трябва да започвам да измислям нови. Лелеее,ужас! -
Охооо...Данчо
Разконспириран си, край - намерихме те
Много се радвам, че те виждам тук, защото така по-лесно мога да ти чета прекрасните неща, които пишеш и най-вече да се радвам на твоето вродено майсторство за хайку -
Голям майстор си на хайку,така добре си загатнал картините, веднага дописвам цялата история.Особено ми харесва за таванската стаичка.Поздравления!
-
Чудесни са!Майстор си!
-
Страхотни са...
-
И от мен добре дошъл!!!
Оригинално, хареса ми!!! -
Направо ни скри шапките! Е това е,страхотно е!Поздравления! Нямам думи направо!Продалжавай в същия дух
-
Разкрит съм...Дотук с тайната ми мисия. :p
-
Мерси,мерси!
Не мислех,че ще се харесат...Радвам се. -
браво и от мен!
всичко ми хареса, много.
с обич, Йордан. -
добре оформени-умееш
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
