Късно вечер е, стоя в моята стая,
отдавна всички заспали са,
а аз от мъка ридая.
Имам толкова неща да те питам.
Пухе, Все още те обичам.
А ти обичаш ли ме още?
Мислиш ли за мен в онези нощи,
когато сам заспиваш
и сутрин до себе си не ме намираш?
Още ли от всичко малко се нервираш?
Какво си имал, дали вече разбираш?
Плачеш ли, когато ме няма, ...