danisab (Ниела Вон)
214 312
25.08.2004 г., 21:06 ч.

някъде към върховете... 

  Поезия
857 1 5
Във изгрева аз цвят намерих,
да боядисам душата избеляла,
криле на чайка аз разперих
да полетя над пустош изгоряла.
Море, в очите заледено,
отскоро спря да се бунтува,
А ледовете ги усещам в мене-
нима престанах аз да съществувам?
В отчаяние откривам
нега лилава, мека..
Да продължа-в сърцето сили скривам
и крачките забавям ги полека.
Аз искам шареният изгрев
да разлюлее морските напеви
и както някога да бъда горда,
щастлива, истинска..със тебе.
В борбата слаба съм, не мога
да го прескоча тоя хълм, където
пороят няма да е минал
и живо ще е в мен сърцето.
От изгрева свалих го, дадох
на тъмносините талази
цвета, за който сълзите продадох,
но не успях аз себе си да пазя.
На залеза в сянката ще сложа
раненото, но неувяхналото цвете,
за него хълмът ще предложи
пътека тясна някъде към върховете...

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 6 от мен!
  • Сигурно се е успокоил. Ниела - има ги всякакви в интернет, ако вземеш да им се връзваш... Ако им се връзвах отдавна да съм напуснал сайта...
  • Толкова ли е зле?!?Искам да питам "компетентния орган" , писал слаба оценка дали се е успокоил след като е гласувал?!?
  • Личи си доста опит в писането и богато въображение. Впечатлена съм! 6 от мен и искрени симпатии. Надявам се скоро пак да публикуваш свой произведения.
  • Много силно наситена душевност! Строго подлежаща на еднозначни коментари!
    Много обвързващо!
Предложения
: ??:??