toxin (Таня Донова)
357 4100
18.05.2015 г., 0:45 ч.

Някъде. Някога. След теб 

  Поезия
856 0 17

Оттам нататък жалка пустош,
безплътна и еднопосочна.
Креслива, жадна и намусена,
чудовищно сама. Нарочно.

Оттам насетне безхаберие,
тръпчиво, сиво, укорително.
Душаща, стягаща крилете ни
воняща риза. Усмирителна.

Оттам наникъде. Безпътица.
Трошлива на безвремие.
На думи евтина, безумно скъпа
на нежност, смях, доверие.

По-тихо и от недомлъвките
на гузно-премълчана съвест.
Една последна още стъпка
преди тресавище. Ненужност.

Оттам нататък нищо. Нищо!
Статично, глухо и безцелно.
Най-святата мечта издишана.
Сърцето живо. Но нефелно.

 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мила Маги, твоята душа е убежище на красота и нежност!
    Благодаря, че се спря тук!
  • Някъде. Някога. След теб... сред едно пустинно безбрежие
    и болка, и тъга... до невъзможност... влезе
    в душата ми, Таня..
  • Да ти кажа честно, и аз не се връщам при този потребител
  • Еее. Няма да се върна да го прочета пак...
    Прекалено проницателно за мен...
  • Рени! Мерси!
  • Впечатлена съм - много въздействащо! Поздрав, Таня!
  • Кате, Жоре, изключително ми е приятно да ви приветствам!
  • Таня, поздравления за силния стих!
  • Болезнено усещане на пулсираща празнота и безмислено бъдеще - Харесах много.
  • Трогната съм, че сте тук, мили мои!
    Влади, Ивон, Сеси, Бойко, Мая, Ани!
  • тягостно тъжно стихотворение, но ти това си целяла

    но знаеш, че в пустинята има оазиси - нали
  • Хареса ми!
  • Полуумрях и го споделям! Хареса ми, много!!!
  • Здравейте Това е лесно, тъгата, която неминуемо следва една раздяла, сама по себе си е обречена на покой и бездейност. Това е загрявка за по-голямото предизвикателство, което съм си поставила - да напиша динамично безглаголно, предаващо действената гама на щастливите усещания.
    Благодаря ви!
  • Един човек ти липсва и всичко е безлюдно....
  • Оттам нататък има и пътечка,
    скрита досами нозете
    под наметката на Здрача.
    Отронвайки сълза Очакване,
    следвай цветето Безсмъртниче,
    никнещо след всяка крачка!
  • "Оттам нататък нищо. Нищо!
    Статично, глухо и безцелно.
    Най-святата мечта издишана.
    Сърцето живо. Но нефелно."

    Добра финална рекапитулация, обобщаваща предходните редове.
    Мрачна, но истинна и въздействаща. Пасва ми на натюрела.

    Поздравление, Таня!
Предложения
: ??:??