30.10.2018 г., 8:46 ч.

Някъде, около мен 

  Поезия » Любовна
676 6 6

В стаята ми влезе облак изведнъж,

разгърмя се и тъгата ми поля.

Аз не знаех, че е твоят дъжд.

Разцъфтяха по стените ми цветя.

Слънцето перденца ми уши,

капчица на клончето просветна

и врабче се разкрещя, да ме теши,

гушна ме дъгата седемцветна.

Ти си тук! По всичко си личи!

Само ти обичаш всичко!

Покажи се и не ме лъжи!

Чакам те. Бъди добричко.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??