Някъде отвътре знам

16.08.2011 г., 11:59 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 8

983 0 10

Същата съм. Виж ме - саморасляк.
Луда, дива - колкото си искаш.
Като огън, дето мъчно ще угасне,
даже и с вода да го наплискаш.
Още на сърцето чиракувам.
Вечер във съня си те прегръщам.
И че тръгвам някъде - сънувам,
но на изгрев винаги се връщам.
А напролет по треви, сама и боса,
хуквам и се правя, че излитам.
Сигурна съм - имал си въпроси.
Премълча, един не ме попита. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Лунни арфи
Старци

Тук всеки ден по някой си отива. Дочакал утро - не дочакал мрак... Протяжно вие музиката жива. Прист...
В главата ми жужат пчели

Узряха тишините ми. Презряха. Изсъхнаха стеблата им до корен, че все във грешния сезон цъфтяха и зат...
Пиеро

Кристален звън и блясък на сребро. Под трепетния звук на клавесина танцува пак, танцува Пиеро, опиян...

Още произведения »