… оставих гнева си…
в деня с изтънелите мигове
празните облаци
скрити в зеници
проблеснали някога с изгрева…
списък си спретнах
с дузина кафета
с няколко рози поникнали жадно
а премълчаните думи
оставих за после
и тръгнах към утрото
бавно…
тепетата свих
на фуния в косите
Марица течеше
по-мътна от всякога
някъде там се откъснах от себе си
и скрих се…
в очите на вятъра…