бялатишина
136 124
4.05.2017 г., 18:19 ч.

Няма 

  Поезия » Любовна
1906 14 14

Вече нямам очи, само облаци, 
които не спират да плачат. 
Падат тежки сълзи като гроздове. 
Овдовя ми сърцето... Сираче е. 
Овдовяха ми дните бездушни. 
Овдовяха ми дългите нощи. 
Вече нямам усмивка. Напусна ме. 
Тъжно гледам към празната поща. 
Овдовяха ръцете ни млади. 
И защо са ни всичките пътища? 
Този празен живот свобода ли е? 
Имам всичко, но теб – само в сънища. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубав стих!
  • Благодаря на всички за присъствието и прочита!
  • ...
  • https://www.youtube.com/watch?v=m8NMDEsKejA
  • Без любов, всичко се обезмисля. Поздрави, бялатишина!
  • Тук само чувствам... !
    Прегръдки.
  • Тъжен стих, който определено докосва дъното на душата. Браво!
  • Стиха ти, мило Момиче, е толкова докосващ! Не можеш да останеш равнодушен! Разбира се, че всичко се разбира – очите-облаци, пустотата, празнината... всичко!! Прекрасно предадена емоция!!
  • Идеята беше, че очите са се превърнали в плачещи облаци. Май не съм го изразила много ясно. Благодаря на всички ви! Значи много за мен.
  • О,това е неотразима изповед!Замрях от приятна изненада.Плачеш с облаците.Навярно очакването за вест е като затишие пред буря... Браво,Бяла тишина!😘
  • Много ми хареса!
  • Оголях... Обосях... Онемях от мълчания.
    Очите ги изтръгнах, да не парят в очакване.
    Вече нямам... Вече нищичко нямам.
    Тъмно и празно е... Нямам те... Няма ме...

    Поздравления, талантливо момиче!!
  • Тъжнокрасиво...Браво!
  • Радвам се,че те открих...ще те следя!страхотен кеф за поетичния ми глад!
Предложения
: ??:??