Няма да се уморя

пътеките да търся

в безпътната тъма

на днескашното нищо,

където се стопява мойто „у дома”,

в тресавището на бездънна киша.

Няма да се уморя

да бъркам в лепкавия мрак

със риска да остана без ръце,

с опасността да се изгубя,

да се озова с извадено сърце.

Няма да се уморя

да гледам и за малък лъч

отнякъде явил се ненадейно,

да го обхвана като мой другар

и да го погаля грейнал!

Няма да се уморя

да дърпам струната на съвесста,

да питам за себеподобен дух,

да се надявам за искрата,

за пламъкът на смелостта.

Няма да се уморя

камбаната да бия с моя стих,

със искрения безпокоен зов

и други имат своите камбани

и други чакат за сигнала нов!

Няма да се уморя

дори когато се надвеси

знакът на предсмъртния ми час,

но и тогава светлина да видя,

огнения вятър на крилете на Пегас,

велико щастие ще имам,

велики дни ще са за мен,

за жаждата неутолима,

на вечно търсещото мое Аз!

гр. София, 15.12.2014 г.