Аз зная, че просто няма да те върна,
Но нямам и силите да стисна със зъби и да си тръгна!
Остави ме, когато имах най-голяма нужда от подкрепа.
Оставих те, с мислите си бях заета…
Спомняш ли си хубавото лято - най-хубавото беше то!
Само заради това, че успях до теб да се докосна.
Но вместо да стискаш ръката ми,
когато се разхождаха влюбените по брега,
ти спеше и спеше, нехаеше за любовта!
Ходих на кея, гледах как се бунтува морето
и аз вътрешно умирах, късаше ми се сърцето.
За кого всъщност бях дошла…? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация