valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
27.02.2016 г., 10:06 ч.

Няма да спра 

  Поезия
427 0 2

Аз със сърце започнах този стих,
но бял байрак аз няма да развея.
От красотите ти, Родино, пих
и цял живот пред тях ще благовея.

 

Днес моят стих е пълен със сълзи.
На много километри стискам зъби.
На свойто място камъкът тежи
и само там е сигурен да бъде.

 

Не ми се скита вече по света,
но отговорност съм поел голяма.
Длъжен съм, защото съм баща.
Пред трудности да коленича, няма.

 

Стихът е огледало на душа,
която няма примирение с момента.
Аз няма да загърбя честността,
напук на управленски елементи.

 

Макар далеч, аз вярвам в този ден,
в който справедливост ще изгрее.
Щастието няма цвят за мен!
И със сълзи, пак стихове ще пея.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно и докосващо...!!!
    "Не ми се скита вече по света,
    но отговорност съм поел голяма.
    Длъжен съм, защото съм баща.
    Пред трудности да коленича, няма."
  • "Днес моят стих е пълен със сълзи.
    На много километри стискам зъби.
    На свойто място камъкът тежи
    и само там е сигурен да бъде."
    !!! Ти няма да се предадеш, но тук, у нас, си май сме се предали... и си траем.
    Стискай зъби! Дано нещо се промени,... но аз мисля /за себе си/, че няма да го доживея това, което ми кипи отвътре и ... затова вече даже и не ми се пише, защото и през ум не ми е минавало, че деца и внуци ще са по чужбина, а властимащите нищо, ама нищо не правят, за да задържат младите хора в България. Без думи останах!
Предложения
: ??:??